На 18 септември 2012 година в гр. Русе се проведе регионална тематична среща „Проектите – средство за допълнително финансиране на библиотеките”, съвместна инициатива на Програма „Глоб@лни библиотеки - България” и Регионална библиотека „Любен Каравелов” Русе. Срещата се проведе в хотел „Рига” в град Русе.
 
На срещата присъстваха 60 библиотекари, секретари, представител на общинска администрация, партньори. Гости на събитието бяха Ирена Петрова – директор Дирекция „Хуманитарни дейности” в Община Русе, Емилия Петкова - управител ЕИЦ „Европа Директно” - Русе, Областен информационен център – Русе – Диана Григорова, Петя Любомирова - Директор Дирекция Бюро по труда Русе. Представител на Звеното за управление на програмата беше Николай Марков, регионален мениджър за област Русе.
 
Директорът на Регионална библиотека Русе Теодора Евтимова откри срещата. В своите думи към участниците тя подчерта важната роля на проектите за осъществяване идеите на библиотеките и огромната роля, която е изиграла Програма „Глоб@лни библиотеки - България” както за съживяването на библиотеките в област Русе, така и в цяла България. Като пожела интересна и ползотворна работа на участниците, тя сподели своята увереност в полезността на подобен вид срещи и надежда, че Програмата ще има устойчивост и след 2013 година. Г-жа Евтимова не скри и радостта си от факта,че град Русе е избран за най-четящия град в България за 2012 година, най-четящото училище е СОУ „Христо Ботев“ град Русе и най-четящото дете е Даниел Георгиев, също от Русе.
 
Ирена Петрова – директор Дирекция „Хуманитарни дейности” в Община Русе - приветства участниците в Регионалната среща от името на Община Русе. Тя подчерта важността на темата, отговорността в работата по проекти като средство за допълнително финансиране на дейностите на читалищата и библиотеките.
 
Срещата започна с презентация на Дирекция Бюро по труда Русе. Директорът Петя Любомирова представи информация за програмите на Агенцията по заетостта, в които успешно могат да се включат читалищата, създавайки нови работни места за хора на всякаква възраст.

Срещата продължи с участието на Емилия Петкова – управител на  ЕИЦ „Европа Директно” - гр. Русе, която запозна присъстващите със същността на работата на центъра „Европа Директно”, като представи възможности за читалищата и библиотеките като партньори и участници в европейски конкурси и проекти.

Представителят на Областния информационен център – Русе – Диана Григорова - приветства присъстващите и ги запозна с дейностите на центъра и с начините и възможностите за участие в проекти на библиотеките от региона.

Библиотеката при НЧ „Хр. Ботев 1928” Сливо поле представи работата си по проект  „Ново начало – от образование към заетост” по схема  „Създаване на заетост на младежите чрез осигуряване на възможност за стаж” на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.

Срещата продължи  с представянето на  НЧ „Захари Стоянов - 1937” град Русе и неговата  успешна работа по проекти чрез споделяне на положителния ефект от това.

Сред поканените участници на Регионалната тематична среща бе и Росица Добрева, представител на Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” град Шумен. Тя сподели своя опит пред колегите си от област Русе чрез презентация на тема „Проeктна дейност в библиотеката и възможности за устойчиво развитие”. Представени бяха следните приоритети в проектната дейност на библиотеката: 1. Работа с деца, 2. Популяризиране на културно-историческото наследство, 3. Средства за закупуване на литература и квалификационна дейност, 4. Подобряване на средата.

Презентация на РБ Шумен

Две от сесиите на срещата бяха посветени на работа по групи. В първата част чрез ролева игра и на случаен принцип част от участниците се изказваха в рамките на две минути. Изказването включваше представяне и споделяне на опит на участника с проекти. Модераторът на срещата, Десислава Лясова, обобщаваше изказванията и синтезираше въпроси, свързани с писането на проекти. Тези въпроси се използваха във втората игра.
 
Втората част, изградена на принципите на „световното кафене”, се наричаше „Кафене с дъх на проекти”. Участниците бяха разделени на пет групи. Всяка група беше домакин на една маса. В „кафенето” се осъществиха пет завъртания на групите на масите. Всяка маса запази домакин от групата си, а останалите членове на групата се завъртяха на всички маси и работиха по всички въпроси. След края на завъртанията всяка маса домакин представи обобщен отговор на въпроса на масата.
 
Пет маси, пет групи, пет въпроса и пет отговора!
 

1. Какви нужди в библиотеката/читалището бихме решили, ако пишем проект? Финансово обезпечаване, подобряване на материална база чрез въвеждане на нови услуги, привличане на нови потребители и специалисти. Библиотеката се превръща в популярно и интересно място за местните общности.

2. Какво ни пречи да реализираме идеите си за проекти, въпреки че ги считаме за правилно избрани? Липса на човешки ресурси, невъзможност за финансиране, липса на обратна връзка, неувереност, незаинтересованост на местната власт, липса на материален стимул за изготвяне на проекти, липса на информация за различните донорски програми, неправилен подбор на цел и целева група.

3. По какви проблеми и как да обединим библиотеките/читалищата, за да изработим съвместно проект? Интеграция на хора с увреждания, работа с различни етноси и други. Важно е да бъдат обединени усилия за един проект – по-голяма вероятност да бъде спечелен, повече идеи и по-прецизно разработване на самия проект; подкрепа от местната власт.

4. Кой може да ни бъде партньор в проектите? Администрации, образователни институции, НПО, бизнес, сдружения  и много други.

5. С какви ресурси разполагате за изработване на проект? (Ако искате да убедите вашите приятели, че ще успеете да покорите Еверест, вие първо трябва да ги убедите, че имате необходимите ресурси за това: съответно равнище на физическа подготовка, достатъчно знания, опитен екип, подходяща екипировка и надлежни спонсори.) Потребители, експерти, колеги, външни наблюдатели, семейство, висшестоящи, партньори – външни ресурси. Библиотеката разполага с обучен и мотивиран екип, материална база за осъществяване на проекта, подкрепа на местна власт, доброволци.

 
 
В края на срещата участниците попълниха формуляр за обратна връзка. Анкетите показват, че участниците са удовлетворени от срещата и биха желали повече такива срещи и надграждащи обучения. В няколко анкети се споделя мнение, че срещите биха били по-ползотворни, ако се провеждат в различна от обичайната среда и населено място. Високо се оценяват споделеният опит с колеги от други библиотеки, интерактивните занимания и възможността за споделяне на идеи. Получената важна информация за настоящи и предстоящи програми ще обогати работата на библиотекарите. А основното  пожелание, което се открои към Програма „Глоб@лни библиотеки - България”, бе: „Продължавайте с организирането на такива срещи, те за изключително важни за всички нас!”