Вие сте тук

Клуб по ръкоделие”Сенничанки” стана на 3 години

В последния ден на месец януари, клуб по ръкоделие”Сенничанки” празнува 3 години от основаването си. Специални гости бяха представители на клуб по ръкоделие”Хиревки”, както и пенсионираната учителка Минка Тотевска. В ролята на водеща беше ученичката Преслава Косева,взела най-много участия в мероприятия на библиотеката за 2018г.Тя припомни, че на 21 януари 2016г. е създаден клубът с основна цел - женските умения да достигнат до повече хора, да се предават от ръка на ръка-така както на времето са предавани от майка на дъщеря и от баба на внучка. Жените влагат своето изкуство,талант,майсторство и сърце, изпълнено с много обич към българското народно творчество.Участничките умеят да плетат на една, две и пет куки,шият, бродират,изработват картички с декупаж, мартеници и др.
След като издателство Наследството.BG дари на библиотеката 4 луксозни албуми със схеми на българска бродерия, решихме да направим изложба на шевици от бабината ракла.Този път изложбата нарекохме "Шевицата - везана молитва". За подреждането й се погрижиха Тотка Стефанова и Румяна Мичева от клуб”Дедите ни завещаха”. Сръчната Тотка, която от дете е усвоила плетивото на една кука в последствие започнала да бродира шевици, ни разказа какво е шевицата:
„Шевицата - това са нашите дълбоки корени. И точно, както историята се предава от поколение на поколение, така и везбарското изкуство се предава от майка на дъщеря. Считано за най-висшето умение на момиче, везането е било съпътствано от множество правила и потънало в мистиката на чисто женския свят.И това съвсем естествено-като дишането,като заместването на хляба,като сеитбата и жътвата.Българската шевица представлява магия на формите в символи, цветове и послания. Голямото разнообразие по отношение на цветове, елементи и съчетания я прави изразител на богатата душевност на българката, на нейните умения и сръчност и вечният ѝ стремеж за изящество и красота.Те не са просто красива бродерия по облеклото на предците ни, а разказват цели истории за род и семейство…Българката нарича шевицата пис, писмо,защото за нея тя е това,което за съвременния човек писмеността.От една страна,везаната дреха радва ума и вълнува сърцето,а от друга,тя дава информация за отделния човек и за групата,към която той принадлежи. Шевицата е непробиваема бариера срещу злите,чужди,вредоносни сила.Свързването й с тези представи,налагат българката задължително да изписва облеклото си.По вида на орнаментите,цвета и мястото на шевица, различават момата,булката,вдовицата…Отмирането на везането в селото се компенсира в превръщането му в предизвикателно занимание в града.За българката от XXI век шевицата е трудоемко занимание,поглъщащо много време.Везането днес може да бъде не само престижно или странно хоби,изискващо талант и себеотдаване ,но и начин за духовно и социално общуване,възможност за релаксация и шанс да заявиш”публичното си аз”. Открила смисъла на това занимания,съвременната жена е все по-убедена в необходимостта от неговото съхранение и обживяване. Мисля, че един живот не би ми стигнал да ги бродирам,да ги изучавам и да им се възхищавам…”
Везането,както и пеенето, са дела не само битови, а и естетически, и космически,затова Цвята Димова поздрави с народна песен жените, които пазят и щедро споделят начинът на бродиране и плетене.Народната певица поздрави с песен хиревки и сенничанки донесли изделия за да подредим изложбата"Шевицата - везана молитва”-Едно съкровище и старо и безценно,създадено от женските ръце,една съдба,сред нощите родена под песните на нечие сърце.
Със стихотворението”Изложба” на Милка Андреева,Румяна Мичева поздрави жените избродирали с шевици красивите ризи, с които са ходили на седянки, както и Гена Тинчева, осигурила подаръци за всички празнуващи...
"Градината е изложбена зала,
градината с български шевици,
оазис сред пустинята на дните.
Поточета от светлина
и аромат на жито и маслини
и полъх от крила
на лястовица сини.
На тази блуза цъфнал е трендафил,
на тази-незабравки се усмихват,
от другата ме гледат хризантеми.
Петлетата червени на това пано
събуждат рано слънцето.
От роклите извира хороводна песен.
Покривките за дом и обич ми нашепват.
И …на екрана
на моите представи
ликът на нашата прамайка
оживява.
Върху ръцете й
като априлско утро свети
усмивката на вековете."
Изчерпателно за дейността през отминалата 2018г., разказа председателката на клуба по ръкоделие Станка Гичева-” През месец февруари клуб по ръкоделие с името "Хиревки" си основаха умятните жени в село Хирево,като първата съвместна задача на хиревки и сенничанки беше да направим мартеници за самотните хора в Хирево. Сенничанки направихме "Седянка до камината" за изработване на уникални ръчно изработени мартеници на 90 годишния юбилей на Пена Георгиева.А през март празникът на самодейците и Денят на пристигането на Баба Марта-1 март празнувахме заедно с възпитаниците на госпожа Надя Христова,тогава учителка на 4"г" клас в СУ"Васил Левски".На 1 март ни връчиха грамота за отлично представяне в Забавно ателие"Бяло и червено" в Дандоловите къщи в Севлиево. Световният ден на плетенето на открито отново празнувахме в село Хирево, като „седянка с куки и шарени кълбета” си направихме в подредената овощна градина на Христинка Генкова…През декември научихме деца от Сенник , как се изработват сурвакници от дpянoви клoнчeтa,yкpaceни cпopeд тpaдициятa c вълнa, cyшeни плoдoвe, пyкaнки, гeвpeчeтa, цветя и чepвeни кoнци зa здpaвe. Изказвам благодарност на жените плели и бродирали подаръци през трите години и отделяйки време да научат бъдещото поколение на майсторството с куките и иглите.Гордея се с вашата сръчност и дано в клуб по ръкоделие”Сенничанки” привлечем повече членове, за да съхраним българското!”
След като танцуваха и заедно пяха народни песни, клубовете по ръкоделие решиха през месец февруари да си направят седянки в двете села за изработване на мартеници.Под ръководството на председателките на клубовете Генка Димитрова и Станка Гичева, мартеничките ще да бъдат подарени на самотни хора в двете села на 1 март.