На 18 януари 1935 г. в Сливен е роден един от най-големите лирици на съвремието ни - покойният поет Дамян Дамянов. Навършиха се 87 години от рождението на този колос на българската поезия - с уникално място в нейното най-високо лоно.
"Неговата лирика е съкровен вопъл на душата, който докосва всекиго!", казва един критик, и това е най-краткото и пълноценно определение за поезията на Дамян Дамянов.
Дамян Дамянов изпитва от ранно детство тегобите на болестта - да бъде почти неподвижен, направо прикован; с говор, който затруднява общуването му с другите.
А той има какво да им каже - от него извира талант - талантът на словото, което така реди думите, че сякаш "говори" от името на всички, докосва сърцата и изважда от душите най-интимните човешки въжделения.
Самият Дамян от ранна възраст търси спасение в белия лист, върху който излива мислите и чувствата си - душата си.
Поезията му е огледало на душата му.
Тя ту е нежна и лирична като полъх на вятър, ту горчива и пареща като болка. Но всичко в нея е толкова искрено, че като че ли изразява чувствата на всеки от нас!..
"Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си!"

Трогателно е как един човек, чийто живот изначално сякаш е бил обречен на вътрешна самота и постоянна болка, въпреки приятелите, любящата жена, децата и признанието, та именно този - постоянно и болезнено нуждаещ се от любов и разбиране човек, ни е оставил  завет как ние - уж физически по-силните и здравите, да оставаме прави срещу вятъра по пътищата си "премазани", за да не "загубим себе си"!...

Дамян Дамянов остана верен на себе си. А ценителите на поезията му - верни на поета.
Всъщност, най-ценното нещо, което ни вдъхва оптимизъм, е че идеалите на мъртвите поети и герои, продължават да живеят в умовете и сърцата на следващите поколения!...