Вие сте тук

Международният ден на детската книгата - есе

Библиотеката е едно свещено място за мен.

Влизайки в библиотеката, виждам много стелажи с книги, те са прозорец към света,от тях се учим, книгата ражда герои, които остават в съзнанието ни, това е така, защото освен всички букви, в тази книга има вълшебство , с книгата можем да летим в небето, да плуваме в морето, можем до космоса да излетим.
Библиотеката – място, където векове наред се е съхранявал трудът на поети и писатели място – тайнствено, загадъчно и изпълнено със съкровища, улавящи те за сърцето и учещи те на добродетели. И всяка книга всъщност е „очи” към друг свят или душа, изплакала болка, засмяла се с радост, погалила с доброта или строго поучила те, за да те превърне в човек. Тя е дар за неукия, желаещ да открие света, да го изследва и променя. Всеки учител учи своя ученик първо на буквите и на това, че книгата е тази, която ще му покаже всички чудеса на света и ще го научи на всичко, нужно му в живота.
Тя ми дава  възможност да се позабавлявам и чета, да рисувам и оцветявам приказни герои, да моделирам и да изработям колаж с тематична насоченост ”Моята любима книжка”да се забавлявам с образователни игри ,  детски и забавни сайтове.
През летния ваканционен период, оползотворявайки свободното си време
да участвам в начинанието ”Млад библиотекар” или доброволец в библиотеката ме вдъхнови още повече защото там се запознаваш със свои връстници от други училища, които идват на гости при баба си и дядо си.

Когато чуя думата „библиотека”, в ума ми изниква образът не на електронни дъски и таблети, а на безкрайните рафтове, запълнени с милион и една различни книги или, както ги наричам аз, „прозорците към познанието”. За съжаление, векът, в който живеем, винаги успява да променя всичко прекрасно, което ни е дала историята .
 
За изключителната книга „Абагар”, за „Рибният буквар”, за прекрасната „История славянобългарская” на Паисий мога да чета с часове.
И сякаш до днес чувам изпълнените му с горест и упрек думи „О, неразумни юроде, поради що се срамиш да се наречеш българин”. И неговото огнено и гневливо слово ме кара още повече да искам да защитя книгите и библиотеките ни във вида, в който са все още сега. Защото писаното слово има живот вечен и за да живее, му е нужно не компютър и интернет, нужна му е любовта на читателите. Тази любов трябва да се заражда в сърцата на децата още от много ранна възраст  заедно с родолюбието и не само в домовете сред родителите, а и в училищата. Не може българчетата да не знаят кои са българските будители, кога се чества техният празник, защо се чества и какво послание носи.
Едва тогава ще можем да се радваме на библиотеката от душа и ще я изпълним с живот и съдържание. Бих се обърнала към моите съученици и учители с апел: „Елате! Влезте в библиотеката. Вземете книга и я разтворете. Прочетете един абзац и го споделете с приятелите си. И ще откриете ново слънце, нов небосвод, нови чувства и нови трепети. Дайте на очите и душите си нови хоризонти, а на книгите – ласкави ръце, които да ги погалят и да им вдъхнат надежда, че не са забравени”!
Това лято за мен беше просто невероятно хубаво. И се надявам и следващото лято да е също хубаво... дори и по-добро... Гордея се с това, което правя в библиотеката, чувствам се полезна!
Щастлива съм, че това място стана част от моето ежедневие и хората, които са там. Благодаря и на нашата прекрасна библиотекарка и приятелка – Емилия Бабачева .Няма дума за мен с която да се отблагодаря!
 
НАШАТА БИБЛИОТЕКА Е
НАШИЯТ МАЛЪК ЗАМЪК НА МЕЧТИТЕ
НАШИЯТ ВТОРИ ДОМ
НАШЕТО СКРИВАЛИЩЕ ОТ ВЪНШНИЯ СВЯТ
НАШАТА МУЗА
НАШИЯТ КНИЖЕН РАЙ
НАШАТА УТЕХА
НАШИЯТ ЛЪЧ СВЕТЛИНА  
НАШИЯТ ПРОЗОРЕЦ КЪМ СВЕТА
НАШИЯТ ПЪТ КЪМ ПРИЯТЕЛСТВОТО
НАШАТА ОБИЧ
ТОВА ВСИЧКОТО ЗА МЕН Е........НАШАТА БИБЛИОТЕКА.....
 Така, че четете книги те са вълшебна  магия!
Вениела Атанасова Хаджиева –  17 год.
уч-ка от 10 клас при  СУ „Св.Св. Кирил и Методий” гр. Неделино