Село Труд, община Марица, област Пловдив е разположено в Тракийската низина на 8 км северно от гр. Пловдив по пътя Пловдив-Карлово. Населението е 4 200 жители, от които 517 деца до 14 г. В селото има едно училище - ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, - където учат 212 деца и една детска градина със 126 деца.
 
На територията на селото развиват дейност около 100 фирми (предимно в областта на леката промишленост). Основният поминък е земеделие и животновъдство (ориз, жито, овес, царевица слънчоглед и др.), рибарници, ферми за крави, овце и др. В миналото много характерно за селото е било бубарството.
 
Библиотеката при НЧ „Светлина-1929“ - с. Труд е оборудвана с три компютъра и мултимедиен проектор по Етап 2009 на Програма „Глоб@лни библиотеки - България”. Регистрираните читатели за 2011 г. са 502, а потребителите на ИКТ оборудването, предоставено по програмата - 182.
 
Библиотекарката е координатор на местен Център за работа с доброволци и в тази връзка изпълнява много инициативи като част от Национален алианс за работа с доброволци.
 
Национален събор за автентичен фолклор „От извора” - с. Труд, който се провежда ежегодно през първата седмица на септември, привлича гости от всички фолклорни области и гост групи от Гърция, Русия.
 
НЧ „Светлина-1929“ - с. Труд има детски школи по пиано, изобразително изкуство, детски духов оркестър, мажоретен състав, младежки танцов състав, детски танцов състав, група за автентични и обработени песни, група за обичаи, провежда курсове по английски език, математика и др.

Една истинска история
/Светла Божилова - глобална библиотека с.Труд/
 
През месец август 2001 г. постъпих на работа в библиотеката в с. Труд. Аромат на стари книги, прах и тишина, аромат, който ме върна в детството. Компютър нямаше, когато учениците идваха за информация, аз търсех в старите справочници и енциклопедии от края на 60-те до началото на 80-те години. Като не успявах да открия търсеното, особено по появилия се тогава нов предмет „Свят и личност“, чувствах това, че не съм могла да услужа на потребителите с нужната информация, като лична загуба.
 
Защо съм в библиотеката, какво правя всъщност...? Редица въпроси, на които съм търсила отговор. Не е само раздаването на книги!
 
Много по-късно вече имах компютър, но без Интернет достъп, после с достъп до Интернет, но без принтер. А децата преписваха, преписваха...
 
Днес ежедневието ми е натоварено. Прииждат деца от сутрин до вечер. Понякога е много шумно и на някои възрастни не им харесва, но кипи живот…
 
„Глоб@лни библиотеки” промениха живота ми, атмосферата в библиотеката. Тръгвам си от работа уморена, но и удовлетворена, защото черпя много от ентусиазма на децата, от тяхната енергия, всеки ден научавам нещо ново от тях! Не може да се чувстваш тъжен или самотен и тъй като компютрите не стигат, си имаме график, който се спазва точно – по 30 минути, а свободните, докато чакат, никога не скучаят. Така направихме концерта „Довиждане, ваканция”, всички даваха идеи! Ежедневно изпълнявам различни справки, ползвам често виртуалната справочна служба на РБ „Иван Вазов“ - гр. Пловдив. Със студентите работя повече по e-mail, с малките работим заедно. Не знам дали е интересна моята история, но тя е истинска, реална. Чувствам се по-полезна! Пространството на библиотеката е 40 кв. м, тясно е, но и ние сме част от глобалния свят!”

Защо обичам моята библиотека в с. Труд
/Петя Георгиева Нонова, 14 г., с. Труд/
 
През лятото на 2011 г. ми беше скучно да стоя само вкъщи, затова започнах да посещавам библиотеката в с. Труд. Баба ми се чудеше какво правя там по цял ден и ми звънеше непрестанно, дори на библиотекарката, за да провери дали съм там и дали не преча. А аз всъщност разбрах как се подреждат книгите, как се обработват, помагах при организацията в националния събор за автентичен фолклор ‘’От извора’’ - с. Труд. Още от първия ден намерих нови приятели, а и след това – нови забавления. Тук беше по-весело и приятно от преди. Имаше много деца на различни възрасти и ми беше толкова интересно.
 
Повечето от децата нямат интернет през лятото, затова те посещаваха библиотеката всеки ден, понеже тук има компютри от програмата "Глобални библиотеки".
 
Сред най-топлите дни измислихме ново забавление, а именно пръскане с вода. Събрахме се около двадесет човека и щурата забава започна, като се повтори три пъти. След като компютрите си имаха график – всеки седи по 30 минути, децата, които чакаха, съвсем не скучаеха.
 
Точно тогава дойде идеята за летния концерт, който беше осъществен под името "Довиждане, лятна ваканция". Беше измислен изцяло от нас – децата. Това лято смятам да направим още концерти, но да бъдат по-успешни, тъй като в библиотеката имаме доброволци и аз съм една от тях.
 
Обичам нашата библиотека!!!