Вие сте тук

“Глобални библиотеки” през погледа на библиотекаря в с. Габаре

На 6.01.2011 г. бяха инсталирани компютрите по „Глобални библиотеки“ в нашата библиотека. За селото това бе събитие, за което се знаеше от месеци. Най-нетърпеливи бяха младежите и децата, затова  в деня на инсталирането не изчакаха да почистя и седнаха пред компютрите. Вълнение, радост и самочувствие не само за библиотеката, а за цялото село се оказа тази придобивка. В библиотеката започнаха да влизат потребители, можещи и неможещи, а любопитните бяха много повече. Влизаха, за да видят.

Самата аз като библиотекар, неопитна в тези информационни и комуникационни технологии, не проумявах колко нужни и полезни ще се окажат компютрите и цялата техника, предоставена по програмата, за нас, работещите в полза на хората. Работех плахо, несигурно, срамувах се от това, че не зная, учех се от по-малките деца, за да не разберат по-големите и възрастни, дори на моменти съжалявах, че я има тази техника в библиотеката. Но по-късно придобитите знания в курсовете по програмата се оказаха много ценна основа за развитие в по-нататъшната ми работа и дейност. На първо място беше облекчена работата  на читалището - моята работа. Няма да забравя първия документ, който написах на компютър и принтирах. Какво облекчение! Направо бях щастлива, защото до този момент нямахме и пишеща машина. После и отчети, сценарии, поздравителни адреси, картички - всичко, всичко необходимо за работа е там, в компютъра, стига да знае човек как да го намери и използва.

Повече от година и половина "Глобални  библиотеки" преобразяват изцяло съдържанието, значението и самочувствието на нашата библиотека, на мен като библиотекар и на десетки посетители и потребители от селото и региона. Щастливи деца и възрастни за първи път докосват мишката, а вече работят сами, възрастни хора ни благодарят за това, че им върнахме внуците  от града  през ваканциите, други, че се виждат и разговарят с близките в чужбина. Не бих могла да изброя услугите, които ежедневно се оказват. Благославят ни хората от селото за копирните услуги, които ходеха в съседните градове за един пресниман лист. А учащите, тези, които учат в съседните градове, пътуват и имат за домашна работа презентации - чудя се как биха  се подготвили, ако ги нямаше компютрите в библиотеката. Имаме студенти с дистанционно обучение - и те са при нас. Първата презентация беше за пенсионерите от клуба . Някои от тях не отделяха очи от мултимедията, не бяха нито виждали, нито чували за нея, наслаждаваха й се като на чудо. Партньорите ни се увеличиха. С още по-голям интерес и по-лесно работим със СОУ, ЦДГ, кметство, земеделски кооперации, с общината, с колеги и др.

Днес, когато библиотеката е толкова оживена и полезна - и не само нашата, сигурна съм, че това се случва във всички библиотеки по „Глобални  библиотеки“, - дали хората, "виновни" за това, си дават сметка за този принос? Защото селските библиотеки гаснеха  бавно… в забрава. Хората често употребяваха израза за библиотекарите „…по цял ден си клатят краката". Този израз вече остана… в забрава.

"Глобални библиотеки", БЛАГОДАРЯ!