Вие сте тук

Kомпютрите промениха облика на читалище "Св. св. Кирил и Методий" - с. Шишманци

Започнах работа в библиотеката на с. Шишманци след конкурс по програма "Глоб@лни библиотеки". Най-доброто вече се бе случило - библиотеката разполагаше с три компютъра с достъп до Интернет и мултифункционален принтер. Това беше възможност тя да промени изцяло облика си, да разшири информационните услуги за населението и да обхване всички възрастови групи.
Дотук добре, само че нагласите у хората бяха старите. За тях читалището си беше мястото, където човек отива най-вече за да си вземе книжка за четене. Нужни бяха и нови поведенчески модели за децата (в голямата си част ромчета).
Пред мене и колежката ми застана въпросът за това откъде да започнем. Проблем с посещенията вече нямаше - компютрите превърнаха библиотеката в притегателен център за деца и младежи, увеличи се и броят на възрастните, които все по-често се отбиваха при нас. Дошъл беше моментът за качествената промяна. Идеи за това как да я осъществим, пък и отговор на много от въпросите, които ни вълнуваха,получихме на обученията по програма "Глоб@лни библиотеки".
И тя, промяната, започна да се случва - бавно, по малко, но все по-осезаемо. Учредихме с децата,най-често посещаващи информационния център клуб "Приятели на читалището" с ясно разписани правила за работа и отговорности за всеки. Ангажирахме най-палавите и трудни за овладяване с най-сериозни отговорности. Това ги промени, създаде им усещане за значимост, предизвика усърдие в работата им. Консолидирахме се около идеята, че приятелите си помагат, разчитат един на друг и споделят. Всеки от тях сподели в изработена от него презентация какво извън училището е любимото му занимание и я представи на останалите. Така бяха изработени 10 чудесни презентации. Беше удоволствие да чуеш разказите им за страстта им към танци, футбол, лов, риболов и т. н.
После напреднаха и в текстообработката. Научиха се да пишат в актуален вариант автобиография, молба, разказчета за своите семейства.
Създаде се усещането за общност, научиха се да се уважават и сами да се коригират при нужда. Те  вече са различни. Заедно с израстването си пред компютъра  израстват и като хора.
Сега сме се договорили да помогнат на читалището чрез инициативата "От бабината ракла", като донесат експонати,с които да оформим колекция в библиотеката, пък и да ги ползваме като реквизит при тържества. Готови са да се включат в обучението на стари хора по начална компютърна грамотност.
В средата на август отбелязахме в "Урок по родолюбие" годишнината от Шипченската епопея. Аз им разказах по-обстоятелствено за величието на тези събития, а те намериха още материали и илюстрации от това паметно време в Интернет. Прозвуча и одата на Вазов "Опълченците на Шипка". Беше вълнуващо, а децата си тръгнаха малко повече патриоти.
Възрастните също привикнаха да търсят услугите на центъра. Мине,не мине ден, и някой пристигне, за да потърси сам или с наша помощ я обява за работа, я справка за осигуровките си, я информация, свързана с обезщетения, пенсиониране и т. н.- все неща важни, свързани с качеството на живот и с усещането, че си информиран и в крак с времето. Всеки, получил помощ чрез информацията при нас разказва на другите. И ползвателите на услугите ни се множат, а с това се променя и отношението към библиотеката. А ние междувременно им даваме и базисните знания за работа с компютъра. Преодоляват притесненията си и все по-уверено застават пред него. Разбират,че прави по-лесен живота им.
За нас, служителите в библиотеката пък остава удовлетворението, че тя вече не е едно архаично, обречено на изживяване звено от сферата на културата. Прекрасно е, че с навлизането на модерните технологии се усетихме адекватни на времето, необходими, полезни.
А читалището сякаш оживя. В него цял ден кънтят детски гласове. Какво по-хубаво от това можеше да му се случи?