You are here

Национален конкурс "Обичам те, море" Варна 2022

Отлично представяне на ученичките Вениела Атанасова Хаджиева и Мелани Атанасова Хаджиева от СУ „Св.Св. Кирил и Методий” гр. Неделино в НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС „ОБИЧАМ ТЕ, МОРЕ-2022 г“ гр. Варна
Наградени участници “Обичам те ,море“ 2022
Трета възрастова група – 14-16 години
• Първа награда – Диплом, златен медал на Вениела Атанасова Хаджиева от гр. Неделино, обл. Смолян , за стихотворението „ Вечер край морето“.
Втора възрастова група – 11-13 години
• Втора награда – Диплом, сребърен медал, на Мелани Атанасова Хаджиева от гр. Неделино, обл. Смолян , за стихотворението „ Есенно море…“.
Продължавайте все така упорито и всеотдайно да поддържате огъня на познанието, да бъдете неизчерпаеми източници на мъдрост и опит.
Бъдете горди със своите успехи!
Вечер край морето!
Море! Стихии развълнувани!..
Величие! Душата ми мълчи,
с любов и страст неотпразнувани,
примамливи като мечти!..
Море, море-твърдят, че си безбрежно,
но всъщност знам, че имаш брегове
и някой ден там спират неизбежно,
изгубените твои синове!...
Аз искам с птиците и вятъра,
над дивата ти красота,
да полетя, да прегърна вярата,
че с теб ще съм в безкрайността!...
Море, море – твърдят, че си стихия,
но всъщност мога да те събера
в душата си и там да те укрия,
ако посока друга избера!...
Но ти море със любовен трепет
смутено лягаш на брега,
в прибоя тих със галещ шепот,
вали на залеза дъжда
Най-синьо е морето вечер
полюшвано от палав бриз,
със самочувствие за вечност
във Божията Летопис…..
Най-синьо е морето вечер,
когато гларусни крила,
със шепот носят отдалече,
над него синкава мъгла…..
Защото си разбрал, че вечер
когато сенките растат,
е времето разделно, вече
дошло за тръгване и път…
И там, където се докосва
небето в сините вълни,
не свършва твоят път, а почва,
но кой да каже: „Остани!”
.................................................

Есенно море….
О, как различно е морето днес!
Бучи над него стене птица.
Като мома продала чес,
в нощта набързо за жълтица.
Вълните с гняв необясним,
се блъскат яростно в прибоя
и го застилат с бял килим,
преди да хукнат пак на воля.
Отгоре вятърът фучи
две лодки в бурята подгонил
през облаците сноп лъчи
изпраща слънцето надолу.
И пламва в миг една вълна
и се понася като факел,
след нея друга, втора, трета,
от това запалва се морето сякаш.
Дори и белите платна,
на лодките към хоризонта.
Във пламък са и ето на:
Във тая визия самотна.
Знам няма вятъра да спре,
но ти и гневно си красиво:
Жестоко, есенно море!
А да си тъжно ти отива!...